„Много хора смятат, че актьорството не може да се побере в рамки и правила и че по-скоро представлява вроден талант на определени хора. „Или го имаш, или не го имаш“, сме чували да казват много пъти. Но всъщност така ли е?

От античността до днешни дни изкуството на театъра не само че е оцеляло през вековете, но и се е развивало и развитието му е спечелило сърцата на хиляди артисти и зрители по целия свят и сега се преподава на високо ниво.

От раждането на трагедията, през античната и римската комедия, градския и религиозния драматургичен жанр, елизабетинския театър с произведенията на Шекспир и Марлоу, до епичния театър на Брехт, моралната драма, абсурдисткия театър, театъра на изобретението, театъра на жестокостта, фарсата, сатирата и театъра-документ, изкуството на актьорството, тоест начинът, по който актьорите успяват да изиграват своите роли пред зрителите чрез проби, представлява най-важната – по общо мнение – жизнена функция на драматичното изкуство. Театър без актьори не съществува.

Този есей да бъде повод за по-нататъшно размисъл и диалог между хората, занимаващи се с актьорство, по пътя на формулирането на съвременен метод, пълен и обективен, който ще стои до тях, като основна помощ, за развитието на техните артистични усилия и за повишаването на изкуството им по принцип.