През 1880 г. една ученичка от Арсакией, плачеща непрекъснато, настоява училището да ѝ позволи да завърши образованието си. Семейни и финансови причини заплашват да ѝ отнемат тази възможност. Пред лицето на интензивността на чувствата ѝ, членовете на управителния съвет на Филекспедитивното дружество се съгласяват да я оставят.

Защо толкова много момичета по онова време искат да станат учителки? Какво ги мотивира да преминават границите на гръцката държава, за да работят в непознати и чужди места, в Одрин, в Одеса, в Трабзон, в Серес?

Книгата проследява новите образователни и професионални възможности за жените в Гърция в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Проследява как арсакийските учителки се изграждат като исторически субекти, когато някои от тях поемат да преподават гръцки език и да вградят гръцкото национално съзнание у населението на оспорваните райони на Османската империя.

Основавайки се на данни от публични институции и колективи, които са определили образователните неща в Гърция и в гръко-ортодоксалните общности, разглежда както причините на тези организации, така и първо лице на речта на учителките. Проследява, с други думи, някои от малките истории и големите приключения на момичетата, които... искат да станат учителки, когато пораснат.