Солун през последните години преди Втората световна война се опитваше да усвои трусовете на изминалите 15 години: пристигането на бежанци в един опустошен от пожар град, икономическата криза, разпространения антисemitизъм, непрекъснатите преврати и т.н.

Петгодишният период на диктатурата на И. Метаксас доведе до разпадането на ЕЕЕ и на хиляди християнски млади, скаутите и подобни организации, икономическа стабилност и наложен обществен мир, основаващ се на изселването на ляво настроените "бунтовници" от междувойната епоха, успоредно с тайна подготовка на страната в очакване на предсказваната война.

Как всичко се промени с германската окупация 1941-1944? Как реагира общество и политическите сили на града на унищожаването на еврейските си жители? Къде се намериха толкова хиени, които да нападнат еврейските имоти? Кои бяха предателите, които по всякакъв начин сътрудничиха на завоевателя, как действали и какво придобили? Какво беше поведението на институционалните органи на града през този критичен период? Как се отнесе правосъдието към предателството след освобождението? Какво стана с "богатите по време на окупацията"? Кои бяха новите "заможни" в края на десетилетието 1941-1949? Имаше ли преразпределение на богатството в града? Започнаха ли отново да функционират старите еврейски предприятия? Създадоха ли нови?

Историческото есе се стреми да даде отговори на тези въпроси, като се основава на докторската дисертация на автора, одобрена от катедрата по политически науки на АПТ през юли 2022 г.