Хари държеше перото си между зъбите и извади едно малко шишенце с мастило и един свитък пергамент, който държеше под възглавницата си. Бавно и внимателно разви капачката на шишенцето, потопи перото си в мастилото и започна да пише, спирайки от време на време, за да се ослуша, защото ако някой от чичовците му, семейство Дърсли, станеше да отиде до банята и чуеше характерния звук, който прави перото, когато някой пише с него, със сигурност щеше да прекара остатъка от лятото заключен в килерчето под стълбите.

Семейство Дърсли, които живееха на улица „Привит Драйв“ номер 4, бяха причината Хари никога да не се радва на летните си ваканции. Чичо Върнън, леля Петуния и синът им Дъдли бяха единствените живи роднини на Хари. Те бяха мъгъли и имаха напълно средновековни възгледи за магията. Името на родителите на Хари, които също бяха магьосници, никога не се споменаваше в дома на Дърсли. Леля Петуния и чичо Върнън се надяваха години наред, че ако потискат Хари по този въпрос, ще унищожат магическите му способности. Но, за тяхно голямо раздразнение, всичките им усилия през годините не успяха и сега живееха със страха, че някой може да разбере, че Хари е прекарал по-голямата част от последните две години в училището „Хогуортс“ за магии и вълшебства.