Ако днес липсва разбиране, това е, защото нашата любов има тесни граници. Разделяме хората на тези, които харесваме, и на тези, които не харесваме. И всички, които имат различни възприятия, наклонности и цели от нашите, не можем да ги търпим. Така, обаче, погледът ни е ограничен и не може да разбере.

В крайна сметка, всички имаме нужда от разбиране. И ни подкрепя психически мисълта, че дори и един човек ни разбира, приема ни такива, каквито сме. Но да не очакваме разбирането на другите. Нека направим ние първата стъпка. Нека подражаваме на Христос, който “поклони небесата и слезе” (Псалм. 17, 10) и ни разбира и ни приема, каквито сме. Той ни вижда като “уморени и натоварени” и ни призовава и ни очаква.

Ако наистина се доближим до Него, тогава ръцете ни ще се протегнат и сърцето ни ще се отвори с разбиране за нашите братя. Това е нашият дълг. И докато има поне един човек, който с болка казва “човек нямам” (Йоан 5:7), нашият дълг ще остане неизплатен…