Започвайки от 1940 г., Германия беше подложена на нарастваща заплаха от съюзнически бомбардировъчни атаки. Нощната бомбардировъчна офанзива на RAF се развиваше постепенно, но неумолимо, през кампанията в Рур през лятото на 1944 г., достигайки до атаките на Берлин през есента и ранната зима на 1943-44 г. Към тях се присъединиха и дневните атаки на САЩ, които първи започнаха да оказват сериозно влияние върху германската индустрия през есента на 1943 г.

Тази книга се фокусира върху наземната инфраструктура на немската отбрана срещу въздушната атака. Освен активната защита от въздушни нападения, Германия също така инвестира значителни средства в пасивна защита, като например укрития за бомбардировки. Докато голяма част от тази защита беше конвенционална, като подземни укрития и двойната употреба на метрото и други структури, Германия се сблъскваше с уникални дилеми при защитата на градовете срещу нощни пожарни бомбардировки.

Стивън Дж. Залога показва как, в резултат на това, германските архитекти проектираха масивни надземни защитни укрития, които бяха сред най-масивните защитни структури, построени по време на Втората световна война.