Драмата "Желания под тополите" е написана през 1924 година и е едно от шедьоврите на О'Нийл, който черпи вдъхновение от древногръцката трагедия, но и от реалистичния театър на Ибсен.
Митът се състои от елементи на трагедиите "Оидипус цар", "Ипполит" и "Медея"; характерът е синхронизиран с валидните патриархални идеологии, но и с ибсеновите любовни триъгълници; видът и лексиката с модерната американска реалност на О'Нийл.
Структурата и сюжетът на произведението следват линейното повествование на съвременната драма. Авторът експериментира, изследва и се занимава с въпроси на сексуалността, комплекси, противоположни желания и болестни семейни отношения, които имат своите основи в древногръцките митове.
Трагичността в произведението се разпалва от греха на незаконната, почти инцестуална, връзка на осиновената майка с сина на съпруга ѝ и ще достигне кулминация с детоубийството на новороденото дете, което е плод на незаконната любов. Като друга Медея, Аби убива собствения си син с ужасяваща воля и динамичност, преодолявайки колебанията и нежността на майчинския инстинкт, за да си възвърне любимия.
