Карл Юнг - заедно със Зигмунд Фройд и Алфред Адлер - е един от най-популярните представители на Дълбоката психология. Идеите му относно Колективното несъзнавано и архетипите, които съществуват в него, представляват основните елементи за разбирането на анатомията и функциите на душата.
Това е и причината, поради която настоящото изследване се опитва да подходи по разнообразни начини към тези толкова основополагаещи и в същото време загадъчни понятия на Аналитичната психология. Когато говорим за архетипи, се отнасяме към примитивни поведенчески модели, които са напълно автономни и чужди на съзнанието. Според ранните споменавания на Юнг, архетипите са се формирали постепенно от общия човешки опит на хиляди поколения, изграждайки по този начин мрежата на Колективното несъзнавано, което представлява основата на индивидуалната психология на всеки човек, като се проявява по непосредствени (като психични изисквания) и непреки (като символи) начини в ежедневието на индивида.
През цялото време на клиничните изследвания на швейцарския психиатър, значително се разшири неговото разбиране относно архетипите, като същевременно създаде множество въпроси относно тяхната онтогенеза и връзката им с крайния екзистенциален цел на човека. В тази книга, наред с много други, се разглежда структурата на душата, връзката на съзнателното с несъзнателното и определящата роля на комплексите в психичния живот на индивида.
Паралелно с това, се анализира връзката на архетипите с инстинктите, морфологията на Колективното несъзнавано, а също така и пътят на индивидуализацията, т.е. вродената наклонност към непрекъснати психични трансформации, които целят възхода на по-дълбокия и истински Аз.
Кога беше открито понятието за архетипи? Как влияят на човешкото съзнание и по какви начини се проявяват? Как се свързват с крайния екзистенциален цел на човека?
