Нашата способност да предприемаме действия по някои от най-големите проблеми на нашето време, като пандемии, климатични промени, биотехнологии или ядрени оръжия, предполага да разчитаме на знанията, предоставени ни от учените и други експерти.

Въпреки това възникват критични въпроси: В каква степен наличните научни знания могат да повлияят на процесите, по които се взимат политически решения относно тяхното използване? Правилно ли е да очакваме от гражданите да се задълбочават в специализираните детайли на науката?

Как въпросите, свързани с използването на науката в демократично общество, се влияят от по-широки решения относно финансирането, проектирането и провеждането на научни изследвания? Как се комуникира науката? Кой е отговорен и пред кого?

Накрая, как се формира балансът между демократичната и научната власт при решения, зависещи от двете?

Това са някои от критичните и извънредно актуални въпроси, на които се опитва да отговори книгата на Зейнеп Памук. Отговорите, от своя страна, ни помагат да идентифицираме структурните напрежения в отношенията между наука и политика и да ги разграничим от възможни случайни проблеми, произтичащи от етична недостатъчност или некомпетентност на лица, заемащи видни политически или научни позиции в даден момент.

Със солидна философска перспектива и създаващи интерес примери, книгата в крайна сметка води дискусията отвъд дихотомията между авторитета на науката и властта на политическите институции, предлагайки конкретни институционални решения, като създаването на „съд на науката“, който да може рационално да регулира функциите и използването на науката в контекста на демократичното общество.