Понятието за рефлексия напоследък се разглежда като основен компонент на професионалното развитие на учителите. Целта на рефлексията е откритие на неформалната лична теория, която ръководи педагогическите решения и избори на всеки учител, и усилие за развитие или реформиране на същата.
Рефлексивната чувствителност и методът, с който човек търси основните предположения, които ръководят действията му, допринасят за формирането на една „отворена“ професионална идентичност, която поставя въпросите пред абсолютите.
Тази книга се опитва да изследва аспекти на – в процес на изграждане – професионалната идентичност на обучаващи се учители през техните рефлексивни процеси в контекста на практическото обучение. Тя теоретизира категории като убеждения и практически знания на учителите и критикува подходи на теоретици на рефлексията, които предлагат различни пътища и начини за постигането й.
Накрая, книгата представя и анализира редица рефлексивни записи на обучаващи се учители, които осветляват теоретичния дискурс и илюстрират рефлексията като процес на личностно значимост на учебната работа.
