Изследванията в този колективен том разглеждат управлението на паметта и историята, като се фокусират върху критични аспекти на два утвърдени национални празника (25 март и 28 октомври), като същевременно разширяват дискусията до Политехническото въстание, възстановяването на демокрацията през 1974 г., Холокоста, Освобождението през 1944 г. и паметта за Първата световна война.
Чрез ритуалите на националните празници (паради, чествания, събития и т.н.) в гръцкото общество се вкоренява усещането за общо минало и се укрепва националната идентичност и единство. Следователно, националните празници се отнасят до най-важните от героичните събития в историята, като 25 март и 28 октомври. За разлика от тях, разделителни епизоди, като гражданската война, имат малък шанс да бъдат утвърдени като национални празници. Въпреки това, през последните три десетилетия, освен славните страници, определени колективни травми на насилие и разселване също са намерили място в националния календар: моменти, които подчертават нацията като жертва на варварски чужденци, като 19 май и 14 септември, дни на възпоменание за "геноцида на гърците от Понт" и Малоазийската катастрофа, съответно. Националните празници също предоставят на държавната власт възможността да подобри своя образ и легитимност. Йерархичната връзка между властта и масите се проявява от самата архитектура и ритуал на честванията, докато военните паради въплъщават демонстрацията на военна сила в публичната сфера. В заключение, утвърдените церемонии съставят публична иконография с висока символична стойност: те демонстрират жизнеността на нацията, мобилизират чувства на идентификация и гордост, проектират държавна власт и призовават за обединение около властта.
