„Сонатата за виолончело и пиано“ на Дебюси е написана през лятото на 1915 г. Това е първата от планираната серия от шест сонати за различни инструменти, от които Дебюси в крайна сметка завършва само три. Поради неоспоримия си чар, това произведение се е утвърдило като основно парче в репертоара от първото си изпълнение и несъмнено е най-често изпълняваната соната за виолончело на 20-ти век.

Urtext изданието на Реджина Бак включва за първи път скици на Дебюси от частна колекция, които съдържат не само важно наблюдение на композитора относно баланса на инструментите, но също така се използват за изясняване на определени музикални противоречия в автографа и първото издание.

Urtext изданието на Bärenreiter е придружено с въведение (немски / английски / френски), което разглежда не само генезиса и първите изпълнения на композицията, но и съдържа информация за практически аспекти на изпълнението.