Тези от вас, които знаят нещо за слепите деца, ще знаят, че те стават най-добрите крадци. Както сигурно си представяте, слепите деца имат невероятно обоняние и могат да надушат неща дори зад заключени врати – било то фини платове, бижута или карамелизирани фъстъци – от петдесет крачки разстояние. Освен това, пръстите им са толкова тънки, че лесно се промъкват в ключалки, а слухът им е толкова изострен, че различават и най-тихите щраквания и кликвания на механизма дори на най-сложната ключалка. Разбира се, златната епоха на кражбите е отминала безвъзвратно; в днешно време има много малко деца-крадци, слепи или не. Имало е време обаче, когато под всеки камък можеше да намериш някое. Това е историята на най-великия крадец, който някога е живял. Името му, както може би сте се досетили, е Питър Нибъл.* Както повечето бебета, така и Питър се е появил на света без име. Една сутрин група пияни, но добросърдечни моряци го видели в кошница, която се люлеела във водата до кораба им.
На главата на момчето било кацнало едро гарван, който вероятно му бил изкълвал очите. Шокирани, моряците убили птицата и предали детето на властите в близкото пристанище. Макар че едно сляпо бебе не било от никаква полза за управниците на мястото, законът ги задължавал да му дадат поне име. С мълчаливо вдигане на ръце го кръстили Питър Нибъл, по думите на една полузабравена приспивна песен. С единствено наследство това име, го изпратили в света да намери своя път. В началото Питър сучел млякото на ранена котка-майка, която срещнал, докато пълзял под кръчмата наоколо. Котката позволила на бебето да остане с нея в замяна на това да почиства козината ѝ от въшки и бълхи – до няколко месеца по-късно, когато един злополучен ден кръчмарят открил котешкото семейство под заведението си.