„Бурята“ е романтична драма, която започва с неприятно събитие и завършва с щастлив край, предоставяйки на читателя (зрителя) катарзис. Произведението започва с яростна буря, предизвикана от Просперо, който живее на странен остров с дъщеря си Миранда. Просперо, херцогът на Милано, е изпратен в изгнание на този остров заради брат си, който е узурпатор. Островът е микрокосмос на човешкото общество.

Тук намираме основни социални взаимоотношения, каквито са тези между водача и неговите подчинени, между бащата и неговото дете, между господаря и неговите слуги, а също и мистериозната взаимовръзка между реалното и фантастичното. Сваленият владетел Просперо отново става господар. Той губи трона си заради страстта си към знанието като цяло и по-специално към окултното, тайно и вътрешно знание.

Но тази съща страст го прави господар на природата и владетел на добрия дух Ариел. С помощта на Ариел „постановява“ началната буря, като по този начин привежда враговете си на своя магически остров. Темата за прошката се представя като най-висше благо и като морално поучение на цялата драма. Стойността й произтича от елемента на изненадата.

Тя възниква в лицето на Просперо, в момента, когато има всичките си врагове в ръцете си и когато всички очакваме въздаянието на справедливостта, тогава прошката променя цялата история, частите от която сега функционират като вендор за разкритие на парадоксално и по-висше поведение.

Тъй както Просперо се отрича от изкуството си, така и Шекспир, в последен акт на публична защита, обявява оттеглянето си от театралното писане. Но омаята му вече е завладяла публиките на всички времена. (От Въведението към произведението)