Първата голяма приключенска история в западния канон, „Одисеята“ е поема за насилието и последствията от войната; за богатството, бедността и властта; за брака, семейството и идентичността; и за пътешествениците, гостоприемството и променящите се значения на дома в един странен свят. Този жив нов превод съответства на броя стихове в гръцкия оригинал, следвайки жизнения ритъм на Омир. Емили Уилсън използва прост, звучен език и ямбически петостъпия, за да създаде превод с магична „ритмична и гръмотевична“ качественост, която избягва да заявява собственото си величие. Привлекателен разказ, изразен в увлекателен нов глас, позволяващ на съвременните читатели да се наслаждават на описанията и сравнителните образи на Омир и да се въодушевяват от напрежението и адреналина на приключенията на героя, Уилсън възстановява това, което е „епично“ в този източник на световна литература.