Древногръцката керамика в продължение на векове е обект на възхищение за тези, които се занимават с класическата култура и по-специално за историците на изкуството. Изучаването на съдове разкрива непрекъснати препратки към другите форми на изкуство, дори и към скулптурата, докато техните изображения предоставят толкова информация за света, в който са създадени, че могат да се конкурират с най-великите произведения на древногръцката литература като исторически източник.

Няма друга художествена изразяване на древните гърци, което да ни доближи толкова до изображенията на ежедневния им живот или да разкрие толкова ясно възприятията им за живота, мита, дори и политиката. В това класическо вече произведение Джон Бортман очертава развитието на производството на древногръцка керамика, от десети до втори век пр.н.е., период, обхващащ най-изключителните и ценни по отношение на информацията документи.

Той проследява пътя и развитието по отношение на формите и декорацията на съдовете, докато същевременно акцентира на важните теми, които възникват, като идентификацията на творците, методите на производство и декорация на съдовете, ежедневния живот на грънчаря и разпространението на съдовете чрез търговия извън границите на гръцкия свят, от Мароко до Персия и от Русия до Судан.

Използването на различните типове в ежедневието и в култа, както и ролята им в разпространението на художествени тенденции и идеи също са теми на книгата. Най-накрая, Бортман разглежда как разказвателната техника на грънчарите е повлияла на западното изкуство и как изображенията на съдовете отразяват политическата и социална действителност на епохата.