Епосът на Гилгамеш е най-старият епос на света, най-старият паметник на световната литература. В това произведение читателят ще намери - освен естетическото удоволствие от блестящ пример на словесното изкуство - изключително интересна информация и културни елементи за древните народи на Месопотамия. С учудване ще срещне литературни мотиви, които се срещат при Омир, в Библията и в българските народни песни.

Предизвикателството на стихотворния превод на Епоса на Гилгамеш от великата преводачка поетеса Васо Папахараламбус, в контекста на пълната липса на съответна българска литература и последвалото прибягване към чужди произведения, изисква задълбочено изследване и дълбочинно проучване. Логичната, смислова последователност на потока от 2,700 стиха - запазена е по-голямата част (60%) от епоса - изисква усилия за езикова разходка по стръмни пътеки на превода на стиховете. Тя съзнателно "обработваше" стиховете с трудна за работа материя, редувайки народен и книжовен език с диалектни и идиоматични форми от Кипър, Крит и Понтийския регион, преоформяйки същевременно забравени думи и използвайки някои средновековни логотипи.