В началото беше Земята. Едно място, неприветливо и недостъпно, в постоянно химическо изменение, покрито с бурни морета, с пейзаж, който безспирно се изравяше от непрекъснатите вулканични изригвания.

От тази разруха се появи животът. Първите живи същества не бяха нищо повече от микроскопични мембрани, които покриваха също толкова микроскопични дупки в скалите, на милостта на поток от гореща вода и метални елементи, изригващи от пукнатини на океанското дъно.

В тези мембрани, макар и да не бяха напълно водонепроницаеми, се създаде среда, различна от безмилостния хаос, който ги заобикаляше. В тези малки убежища постепенно се разви производството на енергия, което беше използвано за създаване на мехурчета – верни копия на родителите им: пенливи групи клетки, които приличаха на микроскопични сапунени мехурчета, застанали като микроскопични юмруци, които не се поддаваха на останалия безжизнен свят.

Хенри Гий преминава през последните 4,6 милиарда години с предаващ ентусиазъм и научна точност. Използвайки най-новите научни знания и пишейки по ясен и достъпен начин, той разказва епична история за оцеляване и упоритост и осветява чувствителния баланс, в който животът оцелява, от своята поява до сега.