В тази книга Макс Вебер проучва развитието на музиката чрез самите нейни материали – скалите, инструментите, техниките и изобретенията, във взаимовръзка с културни практики, религии, митове или вярвания.

От монохордата на Питагор и древногръцката музика до византийските модуси, от полифонията на народите в Африка до арабските скали, от музиката на Средновековието до съвременната темпераментна скала, всичко преминава през отношенията на двойката рационалност-ирационалност, връзка, която преминава през изкуството на музиката исторически.

Макс Вебер, един от най-иновационните мислители на 20-ти век, анализатор на обществата, икономическите отношения и религията, в това по-малко познато изследване прецизно разкрива музиката като феномен и като човешка конструкция от ключово значение за развитието на културата и в крайна сметка на Човека.