Тази книга разглежда една много актуална и спорно обсъждана тема в педагогиката и образованието - Омастната съвместна преподавателска и учебна дейност.

Това е теоретично проучване, което цели да подчертае движението за съвместно учене като основен компонент на иновацията за училището на 21-ви век. Движение, което се стреми да извади училището от безизходицата и застой, в които се намира, да създаде нова училищна култура, основана на различни принципи и ценности, необходими за бъдещия гражданин, утвърдвайки училището на утрешния ден, а не на вчерашния.

В този монографичен труд се предприема концептуално определяне на най-често използваните термини, разглежда се въпросът за прехода от традиционния клас към съвместна организация на обучението, извършва се историческа преглед на движението, обосновава се необходимостта му, представят се основните цели, ролята на учителя, както и водещите модели на съвместна преподавателска и учебна дейност, развиват се епистемологичните гледища и различия, ползите и накрая - нагласите на учителите към съвместния подход.