В образното общество песимистичните гласове предсказват мрачно бъдеще на подчинение на човека на алгоритмите, биологична му мутация в нежелан вид и дори неговото пълно изчезване. От друга страна, оптимистичните гласове провъзгласяват, че ще се адаптираме постепенно към технологичния прогрес, наслаждавайки се на неговите ползи, или че настъпва нова ера за човешкия вид, който преодолявайки биологичните ограничения в крайна сметка ще колонизира вселената, изпълнявайки своята съдба.

Възможно ли е да останем критични както към евангелието на траншуманистите за един освободен и щастлив човешки род благодарение на технологичния прогрес, така и към тъмното пророчество на технофобите – утопията на техноавторитаризма или пълното изчезване на човечеството? Как би могла да изглежда една рефлексивна жизнена практика, когато неусетно предоставяме на ежедневието управлението на изборите и вземането на решения на алгоритми, за да се освободим от товара на инфлационната свобода?

Есетата в тази книга целят да опишат текущата форма на образното общество и някои характеристики на образния субект като нов човешки тип под призмата на дигиталния хуманизъм. Последният като проект за самопознание изследва какво съставлява човечността, защитaвайки относителната или, може би, крайната автономия на човека както срещу алгоритмите, така и срещу дигиталния образ на себе си.