Правилата на наследственото право от Гражданския кодекс са формулирани на базата на предходното право и чуждестранните кодекси, които послужиха като образец за Гражданския кодекс. През изминалия период теорията и съдебната практика, както и законодателните промени, оформят живото наследствено право на нашата страна, адаптирано към българската действителност и освободено от чуждестранни влияния.

Това наследствено право се изследва в настоящото произведение, което излиза в четвърто издание. Целта на автора е изследване, основаващо се на оценка на интересите и представянето на динамична система, която да удовлетворява – доколкото е възможно – нуждите на теоретичния изследовател, практикуващия юрист и студента.

Това усилие е съпроводено с надеждата, че тази цел може да бъде постигната. Нека читателят установи, поне с познатата си снизходителност, че тази надежда не остана само надежда.

Формалността, която характеризира наследственото право – с риск то да изглежда като право на изчисления и сметки – се компенсира при тълкуването с оценката на интересите, търсенето на разумността на всяка отделна уредба и изграждането на система от общи принципи. Диаграми, графики и примери улесняват разбирането на структурата и функцията на този дял от правния ред.

Структурата на произведението следва структурата на Наръчника по наследствено право, който – препечатван и допълван – се издава от 1980 г. В книгата са включени, подходящо адаптирани, части от монографии на автора по въпроси на наследственото право. С обширния азбучен указател произведението става още по-удобно за ползване.