В своето изследване авторът предприема правно-социологически анализ на понятието, структурата и функционирането на правния акт в правната система на съвременното общество. По-конкретно, той се опитва да отговори на въпроса какво може да означава днес да тълкуваш, разбираш и обясняваш правни актове от социологическа гледна точка.

В същото време авторът прави обширен обзор ‒ както в диахроничен, така и в синхроничен план ‒ върху научната дискусия относно възможностите и ограниченията на съвременната социологическа мисъл за правото и правната наука, предоставяйки проникновено разбиране по темата.

Той изхожда от разбирането, че социологията на правото трябва да взема предвид начина, по който самото право определя това, което е юридически релевантно. От една страна, правните актове, както и всички актове въобще, не могат да се разглеждат независимо от процедурите, в рамките на които се произвеждат и приписват на действащите лица.

От друга страна, от гледна точка на социологията на правото, правните актове винаги са обвързани с връзката между социалната диференциация и вътрешната диференциация на правото. Разликата между социалната структура и семантиката абстрактно изразява разграничението между правно значимото понятие и реалността.

Трябва да се подчертае, че понятията, които представляват юридически интерес, не трябва да се възприемат само традиционно разбирани като правни. Право-етическите или право-философските теории също притежават юридически интерес доколкото биват приети от практическите юристи, узаконяват реално съществуващи правни системи или улесняват намирането и прилагането на източниците на правото, както и допринасят за систематизирането и последователността на „правния материал“.