Калимах (ок. 303–ок. 235 пр. Хр.) e водещият учен-поет на елинистическата епоха. Роден в Кирена, Либия, той пристига в двора на Птолемеите в Александрия, където създава поезия за кралското семейство. С участието си в основаването на Библиотеката и Музея, той е от голямо значение за литературата, науката и ученето. Написал е около 800 тома с поезия и проза на впечатляващо разнообразие от теми, включително и Pinakes, описателна библиография на колекциите на Библиотеката в 120 тома.

Обширното му образование обогатява неговата поезия, която широко документира и пресъздава езика и общите характеристики на предишните поколения по иновативни, изтънчени и изразителни начини. Стилът на Калимах, който съчетава знания, изящество и иновация, като цени също така осведоменост по теми като краткост, яснота, лекота и чар, става важен модел за следващите поети като Катул, Вергилий, Хораций, Овидий и епиграматичните поети.

Това издание заменя предишните издания на Loeb от A. W. Mair (1921) и C. A. Trypanis (1954, 1958) и представя всичко, което е оцеляло от Калимах и неговите произведения, включително древни коментари (Diegeseis) и схолии. Том I включва Aetia, Iambi и лирически поеми, Том II Hecale, химни и епиграми, а Том III различни епически и интервенционални поеми, други фрагменти и свидетелства, заедно с приложения и общ показалец.

Гръцкият текст се базира предимно на изданието на Pfeiffer, но е обогатен с папируси, публикувани по-късно, и съветите на по-късни издатели. Бележките и анализите са напълно актуализирани с помощта на съвременните изследвания.