Христос не поиска съвършенство, а нашата автентичност. Съвършенството не принадлежи на този свят, нито на човека, а само на Бога. Човекът не може да бъде съвършен, защото е сътворен и смъртен. Всеки опит в този свят да срещнем съвършенството води до невроза. Носим смъртта, но жадуваме за вечността. Живеем на земята, копнеейки за небето. Смъртта не ни побира, защото сме създадени за безсмъртие. Нека излезем от тревогата на невротичното съвършенство. Нека се освободим от токсичната вина, която постоянно ни намира неспособни и безполезни. Нека прегърнем това, което „сме“ и онова, което наистина можем да „станем“. Защото само човек, който живее с благодарност в настоящето, може да създаде едно прекрасно утре. Съвършенството не е човешко състояние, нито реалност на настоящата фаза на живота. Когато Христос ни казва да станем съвършени, както съвършен е и Бог, Той не се отнася до нашето съвършенство, защото то не може да съществува в свят, белязан от времето и смъртта.