През 1963 г. Ани Ерно, на 23 години и без ангажимент, осъзнава, че е бременна. Срамът я обхваща като чума: осъзнавайки, че бременността ѝ ще я маркира и нейната фамилия като социални неуспехи, тя знае, че не може да задържи детето. Това е историята, написана четиридесет години по-късно, за травма, която Ерно никога не е преодоляла.

В една Франция, където абортът е незаконен, тя се опитва, безуспешно, да си направи аборт с помощта на игла за плетене. Уплашена и отчаяна, най-накрая намира абортна практика и попада в спешното отделение на болница, където едва не умира. В Случване Ерно преглежда спомените и записките си от тези дни. Ясно, чисто, тя извлича значението на своя опит.