В последната си творба Анни Ерно разказва за връзка със студент, който е с тридесет години по-млад от нея – преживяване, което я преобразява, макар и за кратко, обратно в „скандалното момиче“ от нейната младост.

Когато е с него, тя повторно изживява сцени, през които вече е преминавала, чувствайки се едновременно безвременна и по-близо до смъртта. Полагано като палимпсест върху настоящето, непосредствеността на миналото я принуждава да направи решителна крачка в своето писане – предизвиквайки, от своя страна, нуждата да се освободи от любовника си.

Веднага забележимо и нежно, Младият мъж е стегнато обобщение на връзката на Ерно с времето, паметта и писането.