Мястото на прибежище, пространството, където можем да бъдем себе си; пространството, от което копнеем да избягаме, мястото, където се справяме с отсъствие и самота; скромен апартамент в центъра или идилична селска хижа. Харесва ни или не, домът е мястото, където прекарваме повечето от времето си. Домът е, разбира се, много неща за много поети. Това е любимият фотьойл на Били Колинс и „Живото пространство“ на Имтиаз Даркер в бедните квартали на Мумбай. Това е „любимата долина“ на Уърдсуърт в Грасмир и Ковънтри на Филип Ларкин, мястото, където не се случва нищо забележително. То може да е мястото, за което копнеем, може би недостижимо: Овидий и Махмуд Даруиш оплакват родните си земи, Капка Касабова търси „дом, който никога не можем да намерим“, докато Жюл Супервиел е „Носталгичен по Земята“. Има изобилие от домашен живот. Присъединете се към едно потискащо утро chez Жак Превер; наблюдавайте Уенди Коуп и партньора й, щастливи да са „скучни“. Пренесете се в деня за пране на Анна Барбаулд, с Мерилин Нелсън, която почиства, с Бусон, който кърпи дрехите си, и с Фиона Райт, която се занимава с парти за Tupperware. Погледнете към Ейми Лоуъл в банята и Джон Дън в леглото, Одън в тоалетната и Джой Харжо на кухненската маса. Тук има местене и връщане вкъщи, добри и лоши съседи. Неизбежно, след година на наложен домашен живот, някои размисли за изолацията (Анна Макдоналд, Полин Прайър-Пит); мечтания дом на Мери Оливър, къщите, където живеят деца на Наоми Шихаб Най, далеч от безопасните домове на У. А. Фанторп, и някои крайни размисли за идеята за място за живеене от Руми, Емили Дикинсън, Джон Бърнсайд, Винита Агравал, Дерек Уолкът и Иман Мерсал. Може да не е винаги сладко, но със сигурност няма място като дома.
