Въпреки това, истината е, че всички ние вземаме решения по навик, ограничавайки самите себе си. Това е толкова естествено, колкото залезът, и толкова фундаментално, колкото гравитацията. Това е начинът, по който работи мозъкът ни, и това обяснява защо мотивацията е глупост. Дори и най-доброто насърчение или някаква техника за самопомощ са само временна помощ. Те няма да променят начина, по който работи мозъкът ти. Няма да подсилят гласа ти, нито ще подобрят живота ти. Мотивацията не променя абсолютно нищо. Трудното начало, което имах в живота си, беше нещо, което само аз – и единствено аз – можех да поправя.
Затова потърсих болката, влюбих се в трудностите и накрая успях да преобразя себе си от най-слабото, изгубено тяло в целия свят в най-силния мъж, когото Бог някога е създавал. Или, поне така казвам на себе си. Най-вероятно детството ти е било много по-добро от моето, а дори и сега може да имаш доста прилично ниво в живота си, но каквото и да си, каквито и да са били или да са родителите ти, където и да живееш, каквото и да правиш, за да си изкарваш хляба, или колкото и пари да имаш, най-вероятно използваш около четиридесет процента от истинските си възможности.
Голяма жалост! Всички ние имаме потенциала да бъдем нещо много повече.