Даяна Расъл беше една от първите феминистки, които още от средата на 70-те години на миналия век откриха и предложиха термина "женско убийство". Считайки, че общият термин "убийство" е недостатъчен и объркващ, Расъл приема термина "женско убийство", за да опише, наред с други неща, престъпленията срещу жените по мизогинистки и сексистки причини, когато мотивацията за насилие е характеризирана от чувство на собственост или/и превъзходство спрямо жените.

Какво е женското убийство? Кога се появява терминът? Какво пишат речниците от 19-ти век? Кога е предложен на феминисткото движение и как то му отговаря в началото? Какви политически характеристики може да придобие това понятие? Как се развива дискусията за женското убийство и какво точно казват предложените определения? Какви проблеми показват различните подходи и какви съгласия могат да бъдат постигнати? Как се отнасят към термина в Индия, страните от Латинска Америка и западния свят? Какви видове женско убийство съществуват? Това са някои от темите, които Даяна Расъл разглежда в текста, който представяме тук, опитвайки се да допринесе по свой собствен начин в обсъжданията около понятието за женското убийство и да подчертае значителния социален и политически ефект, който може да има приемането на термина за индивидите и социалните групи.

Тя настоятелно настоява за своето определение: убийството на жени от мъже, защото са жени. В приложението на изданието колумбийката Дорис Ламус Канабате поддържа, че всичко, което се случва с телата ни, е пропито с политика, която е свързана както с начина, по който функционират обществата, така и с методите, чрез които се упражнява и възпроизвежда властта. Следвайки мисълта на Мишел Фуко и различни феминистки, като Расъл и Лагарден, авторката разглежда женското убийство като форма на сексистки терор, като същевременно отдава особено внимание на патриархалната и властническа организация на съвременните общества и на идеологическите механизми, които я поддържат и възпроизвеждат.