Настоящата монография, в началото, цели да представи предложенията, направени от британското правителство в контекста на външната му политика преди предоставянето на независимост на Кипърската република през 1959 година. Първоначално изследва същността на идеите, които са били вградени в конституционните проекти за Кипър, докато те са се развивали по време на преговорите.
След това предоставя анализ на структурата и особеностите на текущата Кипърска конституция. Включва също така размисли за решение на Кипърския проблем и завършва с заключението, че, въпреки слабостите си, тази политическа конституция, с някои основни изменения, би могла да стане основа за жизнеспособно решение на висящия международен Кипърски въпрос.
На второ място, ролята на Съединените щати в конфликтa за Кипър е била изключително важна. Това важи особено от 1960 година насам. Заради това е необходимо да се разгледа в дълбочина тяхната роля. Настоящата глава по същество е анализ на американската политика относно Кипър по следния начин: (i) Политика на САЩ в колониалния период на Кипърския въпрос, (ii) независимата Кипърска република и Съединените щати, (iii) Планът Acheson и (iv) събитията, довели до 1974 година и ролята на САЩ.
На трето място, тази монография изследва ролята на Западните сили, особено на Съединените щати, в контекста на усилията на ООН да разреши Кипърския проблем. Анализът напредва в четири посоки: (a) периода преди независимостта, (b) периода след междуетническите конфликти до 1974 година, (c) периода от турската интервенция през 1974 година до днешния ден и (d) оценка на ролята на политическите органи на ООН в решаването на международни спорове.
Накрая, монографията анализира политиката за сигурност, която трябва да се стреми да бъде постигната за разрешаването на международния въпрос на Кипър. Първоначално доказва, че международната общност чрез ООН не е успяла да предостави сигурност за Кипър през последните десетилетия. Установява, че системата на гаранционните сили не отговаря на правилата на международната политическа етика. След това изследва начините, по които може да бъде постигната сигурност в сътрудничество с правителството на Обединеното кралство и британските суверенни бази. Освен това подробно разгледа как НАТО и, в частност, Съединените щати, Гърция и Израел биха могли да допринесат конструктивно за мерки за сигурност на острова. Допълнително, политиката за природен газ се определя като фактор, който би могъл да осигури сигурност в Средиземноморския регион в контекста на текущите преговори за решение на Кипърския въпрос.
