Казвам се Бранислав Прелевич, но всички ме наричат "Бане". Започнах да играя баскетбол на откритите игрища в Белград. Винаги ми харесваше да стрелям, и се научих да го правя добре - научих се да правя и други неща добре, но хората ме помнят заради големите удари, които направих. Някои успях, някои пропуснах... Това е животът на спортиста: хвалят те за успешните, но се учиш от пропуснатите.
Играх за различни отбори, но прекарах цял живот в ПАОК. Там пораснах, там преживях моменти на триумф и горчивина, там обичах и бях обичан. И ако в някакъв момент ме критикуваха малко, накрая остава само любовта.

Чувствам се благодарен за това, което съм постигнал в кариерата си - мачове, титли, пари, незабравими моменти, приятели... Въпреки това, най-много спечелих, като загубих.
Човек може да се чуди защо избрах Силата на поражението за заглавие на моята книга. Дълбоко вярвам, че нашите поражения, било то на терена или където и да е другаде, ни определят. Те ни дават възможност да погледнем отново вътре в себе си, да наблюдаваме целия си живот от самото начало. Те ни променят, узряват ни, трансформират ни. Поражението е най-полезният съюзник в нашето усилие да станем това, за което мечтаем...
Тази книга не е историята на моя живот. Тя е основно това, което научих за живота чрез моментите, които ме направиха Бейн, който съм днес.