Мирсини Зорба говори за живота си, след обявяването на предстоящия край. Така се разгръща саморазказването на живота на една жена, родена в работнически квартал на Атина по време на Гражданската война и живяла активно, през юношеството и младостта си, Диктатурата и Прехода.
Годините на зрялостта й обхващаха периода на Промяната и Модернизацията, а преминаването в зоната на здрач стана по време на дългата криза. Настоящата книга може да бъде четена и като автопортрет на едно поколение, което е живяло в епохата на колективните надежди, които сега изглеждат много далечни.
Паралелно с разказването на живота си и осъзнаването на живот с краен срок, автора започна да води, с изключителна спокойствие и яснота, дневник на края си. Дори когато силите й отслабваха, тя упорито записваше мислите си, диктувайки ги на магнетофона, който имаше до себе си, до последния си текст, в който се изправя срещу нищото.
Ако тази конкретна разказа за живота има рядка особеност, включително дневника, е че започва от раждането и достига до смъртта. Анатомия и цялостно преосмисляне на жизнения цикъл.
