• ...тревожността и безпокойството доминират в ежедневието ти.
• ...търсиш по-дълбок, духовен подход към вътрешния си мир.
• ...чувстваш, че изискванията на живота и страхът от провал те задушават.
• ...искаш да чуеш глас, изпълнен с разбиране, състрадание и мъдрост.

Тази книга ще ти помогне да подобриш:

• Разбирането си за истинските причини за твоя стрес, като перфекционизъм, липса на любов и страх.
• Връзката си със себе си, като научиш стойността на приемането и състраданието към себе си.
• Гледната си точка към живота, намирайки спокойствие и доверие дори и в трудностите.
• Способността си да се справяш с напрежението, като оставиш нуждата да контролираш всичко.

Подходът на отец Андреас Конанос е уникален и утешителен. В книгата ще откриете:

• Сборник от мисли и беседи, които наподобяват личен, искрен разговор.
• Прости, всекидневни истини, които осветяват най-дълбоките кътчета на душата.
• Подход, който съчетава психологията с духовността, без назидателност.
• Книга-убежище, изпълнена с утеха, любов и надежда.

Отец Андреас Конанос не разглежда тревожността от клинична гледна точка, а от дълбоко духовна и човешка. „Мнението на специалиста“ тук е мъдростта на човек, посветил живота си на това да изслушва и напътства хиляди хора. Неговият подход е уникален, тъй като свързва съвременната психология с вечната истина на вярата и любовта.

Отец Андреас Конанос е теолог, писател и един от най-обичаните съвременни лектори по теми за духовност и себепознание. В продължение на много години е служил като духовник, а днес продължава своята дейност чрез лекции, семинари и книгите си, които са станали бестселъри. Той е известен със своя директен, прост и изпълнен с любов изказ, който успява да „преведе“ духовните истини на езика на ежедневието.

„Днес предлагам да се успокоим. Да направим пауза от напрежението, страха и натиска на живота и да видим дали можем да се почувстваме по-добре. По-спокойни. По-отпуснати. [...]
Тревожността е вик на нашата душа. Аларма, която звъни, за да ни каже, че нещо не е наред вътре в нас. Нещо не правим както трябва. Някъде сме изгубили пътя си. Ако не я чуем, тя ще продължи да крещи. Все по-силно. А ние ще взимаме успокоителни, за да я накараме да замълчи. Но тя няма да замълчи. Защото душата ни иска да ни каже нещо.“