Смехът ни разтърсва от мъртвото ни състояние. Избликът на спонтанен смях е изригване от несъзнателното, което, както политическото съпротивление, поезията или саморазкритията, изразява провокативно, дяволито желание да се освободим от външните ограничения. Взимайки разкриващата способност на смеха като отправна точка и основана на опита на Нуар Алсадир като поет и психоаналитик, Животинска радост цели да възвърне усещането за това да се почувстваш жив и вгъзен.

Пишейки в поетичен, асоциативен стил, смесвайки личното с теоретичното, Алсадир преминава през опита си в училище за клоуни, морфинова зависимост на Ана Каренина, нефройдистки поведения на Фройд, сватовници за брак и война до „Не шеги“, Абу Граиб, негрофобията на Фанон, порнография, изслушванията на Брет Кавано, звукови следи от смях, проблемите с прилагателните и как поезията може да ни събуди. В центъра на книгата обаче е връзката на автора с дъщерите й, които избухват в текста като внезапен, неочакван смях.

Тези интервенции - откровени, нежни и винаги предизвикателни за писателя и нейното мислене - са като малки революции, които ясно показват опасностите от откъсването от нашето Истинско Аз и намекват за начини, по които можем да бъдем призовани обратно към него. Смела и ненаситно любопитна прозаична дебютна работа, Животинска радост е ода за спонтанността и усещането за живот.

Страници: 320, Размери: 12.5x12.5cm