Нашият опит от Божествената Литургия трябва да води до откритост. Христос предложи Себе Си "за живота на света". "Ние" в Божествената Литургия обхваща всички хора.

Когато свещеникът малко преди окончателното благословение казва "в мир да излезем", не означава "Божествената Литургия свърши, можете да отидете вкъщи за кафе", а напротив, "Божествената Литургия след Божествената Литургия едва започва; носете Литургията навън в света; отидете и служете на света, за който Христос предложи живота Си".

Когато се отнасяме към осветените дарове като към "Дари", да не забравяме, че смисълът на даровете е да се споделят. Отпуската, в края на Божествената Литургия е едновременно край и начало.

Освен олтара на храма, има още едно жертвеник, който виждаме всеки ден, където и да отидем, на пазара, по улиците и алеите. На този втори жертвеник можем да предлагаме жертва на Бога през цялото време; и все пак, ние го пренебрегваме, минаваме покрай него с безразличие, разглеждаме го с презрение.

И какво е вторият този жертвеник? Това е нашият ближен, бедните и забравените, страдащите, жертвите на несправедливостта…