Тези неща навън, които пеят, и тези неща вътре, които вият с ръкавица виеж, не става, затова коленичат като овце планините с амортисьори, сливи, пиксели и сметана. Природата празнува сама, а градът разпределя облаци, погледи, аромати, и гласовете, и въздуха, и целувките по улиците, извлечение увеличено кубично, би трябвало да се нарисува, ако го нямаше.

Така свършват всичко, няма триумф, няма никого, само един аромат, най-старият, остър като хартия, бял иSilent като света преди да забъбри кучето, когато камъчетата бяха непокътнати и морето ново.

Поезията като форма е удобна, както хвърляш широки камъни в вълната, докато дълбоко в себе си искаш да промениш живота, но чия живот.

Спомням си лятото преди да стане синьо, после дойдоха другите - въздух, вълни, очи.