В тази книга се предлага да реформираме мисълта, за да реформираме образованието, и да реформираме образованието, за да реформираме мисълта.
За реформата на мисълта, Едгар Морон предлага принципите, които биха я позволили, ако следваме указанията на Паскал: „Невъзможно ми е да познавам частите, без да познавам цялото, както и да познавам цялото без да познавам отделно частите...“. Тези принципи водят отвъд фрагментираните знания, които, правейки невидими взаимодействията между цялото и неговите части, разпадат сложността и прикриват съществени проблеми.
Те водят също така отвъд знания, които, виждайки само общности, губят връзката с конкретното, специфичното и уникалното. Те водят до премахване на разрушителното разделение между научната мисъл, която разделя знанията и не обмисля човешката съдба, и хуманистичната мисъл, която игнорира научните постижения, които могат да подхранват търсенията за света и живота.
Затова е необходима реформа на мисълта, която засяга способността ни да организираме знанието и която би ни позволила да свържем двете отделени култури. Така биха могли отново да излязат на преден план големите цели на образованието, които би трябвало да са неделими: да се движим към създаването на добре оформена, а не просто запълнена глава, да преподаваме човешката същност, да въвеждаме в живота, да се срещаме с несигурността, да се научим да бъдем граждани.
[Извадка от текста на задната корица на изданието]
