В третата си книга, Мори Сиаккис не се занимава с музика. Той временно я оставя, за да говори на лично ниво; не само с негови думи, но и с думи на други.

След половин век дискусии с родители, роднини, приятели, клиенти, колеги, партньори, съпътстващи, съседи, преминаващи, продавачи, контролери, полицаи и много други, той си спомня, избира и възпроизвежда 65-те най-характерни от тях.

Защо тези лични разговори са интересни? Защото те разглеждат или оценяват заобикалящата реалност в по-широкия контекст на всяка епоха. Защото темите им са вечни. Защото отразяват ситуации, които – по-малко или повече – са познати на всички. Защото някои от събеседниците са известни личности, други са значими фигури, а трети казват всичко с едно изречение. Защото всички имат нещо интересно за казване. И защото, чрез тези разговори, произлизат послания за напредък и житейски уроци.