При появата на ислямисткия тероризъм, която достигна своя връх насилствено през последните години, с особено значение 11 септември и разрушаването на Световните търговски центрове, отново бе подета борбата между Изтока и Запада, ислямския и християнския свят.

Така на преден план излезе прекалено опростеното разграничение на света на добро и зло, свято и святотателно, чисто и к污染ено, разграничение, което всъщност „не тълкува“ реалността и най-вече не лекува сложната реалност на многокултурното глобално общество, в което живеем.

В настоящото произведение се разглежда срещата между Християнството и Исляма, диалогът между двете религии, както и тяхното сравнително разбиране.

Паралелно се изследват влиянията на евреите, както и на една част от християните, следи от които изчезват след първото хилядолетие, върху Мохамед и Коранът.

Основният фокус на изследването е сравнение между Библията и Корана, както и между други основни източници на двете религиозни традиции, по различни теми от вярата и морала.

Така читателят, с елегантен и научен подход, се въвежда в произхода и многообразието на древния християнство, както и в развитието на Исляма, който бързо се разпространява в Средиземноморския басейн.

В това изследване се подчертава значението на християнството за религията на исляма, по отношение на разбирането както на произхода, така и на природата му.

Тази взаимна проникновеност и диалектична връзка между двете религии се стреми да осветли настоящето с усилията за плодотворен диалог и взаимно разбиране между двата свята, които, в епохата след ковид, трябва да се справят с нови предизвикателства.