Убийството на Харакопу или иначе казано, Убийството на века, както остава в историята, става основният акцент на театралната пиеса "Лошата свекърва", вдъхновена от истинската история и от съименната песен на Яковос Монтанакис.

В началото на 1931 година, на деня на Богоявление, на бреговете на реката Кифисос, се изхвърлят чували, съдържащи разчленено тяло. Разследването на полицията ще посочи като главни виновници свекървата на жертвата и съпругата му, докато заедно с тях на съд ще бъдат изправени и братовчедът на съпругата и прислужницата на къщата, като съучастници. Общественото мнение е разтърсено не само от жестокостта на престъплението, но по-специално от факта, че основните извършители са жени. Строгата патриархална общество не може да повярва, че жена - дори и да е жертва на продължително насилие, както се доказа по време на процеса - е способна на такова отвратително деяние.

Пиесата се опитва да осветли границите на психологията на хората, прибягващи до насилие, след като самите те преди това са били жертви на него. Ужасяващото престъпление нарушава балансите в гръцкото общество, което чувства, че е нападнат ядрото на гръцкото семейство и образецът на покорната и послушна съпруга и свекърва. Правосъдието се раздава както вътре, така и извън съдебната зала, с тълпата, която призовава за примерна наказателна мярка спрямо жените, които са смели да надхвърлят социалните граници на своя пол.