В града какво следва след Завладяването? Как се ражда и как се развива османската столица и как оцеляват в нея, връщат се или се преселват там и организират живота си ромеите, нейният строителен народ? Колко е прекъсването и каква е продължителността с преди Завладяването? Константинополски хроники, разкази на пътешественици, дневници на някои западняци, които са били в контакт с гърците, не само че почитат миналото си, но и се интересуват от настоящото си състояние като християни, проповеди на свещеници, разкриващи социални проблеми, героични неомъченици, които се споменават в Менологий; към всичко това се добавят по-стари текстове на гръцки историци от Константинопол и статии на съвременни османисти, които формират резервоара с информация, довел до съставянето и написването на тази книга.

Пътешественици взимат днешния читател за ръка и изследват заедно с него тогавашния Константинопол, историческия център, но и околностите. Филелини и филистори оплакват загубата на единия след другия византийски или древен паметник: това са годините, когато образът на византийския град в разпад постепенно потъва в забвение - както и Византия избледнява в душите - докато я последва, и за известно време съжителства с нея, триумфалната панорама на османската столица в годините на нейния разцвет. Разцвет, който е опетнен от хронични беди: пожари, земетресения, епидемии, глад, бедствия, пред които всички са безсилни. Към тях се добавят честите отклонения на еничарите. Светът на ромеите - и не само - е махалата, енорията, работилницата, пазарът, игрите на търговеца, лодката на рибаря.

Накрая, това е периодът на първите, но значими контакти както с Запада, предимно протестантския, така и с далечната, православна Русия.