В "Пощенския глас" Бихнер успява да събуди интерес без да отупява. Представя икономически и демографски данни, знание, което управляващият клас запазва за себе си, по начин, който е лесно разбираем и вълнуващ, сравнява бедността на бедните с разкошът на богатите и го обяснява по начин, който мотивира и бори с фатализма.
Свързва дълбоката религиозност на германските селяни с условията на живота им, и с религиозни аргументи подбужда към действие за ново справедливо общество по примера на теолозите от 16-ти век, които подкрепиха Странниковата война. Текстът трогва и в същото време провокира мисълта по начин, характерен за велики произведения на изкуството.
Поради тази причина, "Пощенският глас" правилно е включен в литературното наследство на Георг Бихнер, но и сред важните политически текстове на епохата между двете революции - юли 1830 г. и март 1848 г.
На 5 юли ръкописът на "Пощенския глас" е пренесен тайно в Офенбах, където е отпечатан в 700 до 1000 екземпляра. На 31 юли той е разпространен като незаконно известие с емблематичния лозунг "Война в дворците! Мир в колибите!" Лозунгът е заемка от Френската революция: донесен е от френските войски, когато през 1792 г., след победоносната битка при Вальми срещу наемническите войски на германските княгове, преминават Рейн и нахлуват в Белгия и в херцогствата на западна Германия.
Декларацията е разпространявана главно от Вайдих и учениците му, които я пренасяли в ботанически кутии, скрити в дрехите или в обувките им. Все пак, начинанието е било предадено. Някои от съюзниците им са арестувани още при транспортирането на екземплярите от печатницата, а част от брошурите е конфискувана.
Въпреки промените на Вайдих, "Пощенският глас" предизвиква остри критики от либералните градски среди на Голямото херцогство, най-вече защото брошурата не се ограничава до искането за демократични политически реформи, а поставя акцент върху социалния въпрос и въпроса за монархията. Напротив, селяните от северна Хесия реагират положително.
от Предговор на Тодор Параскевопулос
