Тези "25 урока за гръцката история" не представляват линейно историческо повествование. Те акцентират от една страна на необходимата историческа периодизация - трите исторически фази на историята на гръцкия народ и разграничаването на периодите на историята на новия хелленизъм от 1204 до днес - докато по-задълбочено разглеждат събитията от съвременната история, от Революцията през 1821 до днес. Последните исторически събития, всъщност, в значителна степен представляват развитието на по-ранни тенденции и платно, върху което се вписва настоящата политическа, социална и културна реалност.

Търсейки, следователно, решение на екзистенциалните задънени улици, през които преминаваме, стигнах до извода, че то не може да бъде намерено, ако не бъде направен поне един схематичен отчет на историческия път на хелленизма, тъй като индивидуалността на гръцкия народ има исторически характер, т.е. той може да погледне бъдещето си само ако има дълбока съзнателност и познание на историческия си маршрут и продължението му. И макар такова нещо да важи за всички нации, за по-новите гърци това придобива решаващо значение, предвид екзистенциалната криза, която преживяваме след 1922 г.: някога съществуващото културно, географско и демографско разнообразие е било заменено основно от историческата дълбочина.

Въпреки това, придобиването на историческа съзнателност не е нещо просто или лесно. Защото това "мраморно лице" на дългата история рискува "да източи нашите лакти". Рискува да ни доведе до бездействие пред величината на история, която изглежда непосилна за малките, тясни ни рамене. Затова много хора се губят в блатата на Маратона или на бойните полета на Гавгамела и Манцикерта, неспособни да направят необходимото историческо разграничение, което характеризира здравата и балансирана съзнателност.