«Риториката може да се определи като способността да намираме в всяка конкретна ситуация (по всяка тема) средствата, с които можем да станем убедителни: да спечелим на наша страна нашите слушатели […] Както в диалектиката съществува индукция, (истински) разсъждение и привидно разсъждение, по същия начин в риториката съществува индукция (пример) и разсъждение (памет). […] Риториката не се занимава с това какво е убедително за даден човек, а общо за тях или за такива хора. Тя обсъжда теми, които предизвикват съмнения между хората, и ги обсъжда пред публика, която не е в състояние да проследи трудна последователност от разсъждения.
Три са съставните елементи на риторичната реч: оратористът, темата, за която той говори, и, трето, слушателят. Слушателят е или обикновен зрител, или съдия, съдия именно с двусмислен смисъл: или да прецени неща, които вече са станали, или да прецени и реши за неща, които предстоят да се случат; обикновеният зрител е там единствено, за да се възхищава на изкуството на оратора. Следователно в зависимост от целта на речта можем да различим само три вида риторични речи: съветодателна, съдебна и демонстративна реч.»
