От създаването на гръцката държава, "турците" представляват постоянна заплаха за Гърция. Но колко често се задълбочаваме в турската политика, за да разберем нейните вътрешни разломи и конфликти? От 1908 до 1950 г. турската опозиция не е била законно представена от нито една партия: османският конституционен режим е бил под контрола на Комитета за единство и прогрес, който не е търпял опозиция, докато след падането на Империята, модерната държава, основана от Турското национално движение, дълго време е функционирала като "еднопартийна демокрация". Въпреки това, както твърди Кристина Филиу, под този авторитарен официален режим е съществувал цял сложен свят, който се противопоставя на властта, пространство на политика и култура, което е функционирало като заместител на официалната опозиция. Изхождайки от историческите употреби на думата "опозиция" (muhalefet) в самия турски език, авторът изследва "другата" страна на османската и турската история, през период, който се развива паралелно с годините на Великата идея, Гръцко-турската война/Катастрофата в Мала Азия и размяната на население, Венизелос, Метакас, Втората световна война и Студената война. Това е алтернативна история на Турция, както е преживяна от турчина Рефик Халид Карай, поддръжник на конституционализма, който остава в опозиция както по време на младотурците, така и на кемализма. Чрез неговата пряка конфронтация с Кемал, неговото изгнание и преследвания, както и неговата сатирична и есеистична работа, се разкриват противоречията в официалната категория "турчин", които продължават да определят Турция и до днес.