В противовес на песимистичните прогнози за упадъка и отслабването на държавата и затъмняването на нейния суверенитет, авторът на това есе твърди, че и двете са налице и силни, макар и трансформирани, с нови роли и нови функции, адаптирани към изискванията на свят, който постоянно се променя, бързо и непредсказуемо. В този преходен период държавата се трансформира в местен или регионален фактор на безлична, невидима, лабиринтна глобална мрежа от международни - напрегнати и понякога воюващи - отношения на държавен суверенитет, международни организации и пазари. Нейното бъдеще може все още да изглежда несигурно, но всички признаци сочат, че засега тя е силна, жива и властваща, доминираща света, като е едновременно жертва и сътрудник на глобализацията.