Целта на социалните истории е да споделят информация относно: „кога“, „къде“ се случва дадена ситуация, „кой“ е замесен, „къде“ се случва и „защо“. (Marie Howley, Eileen Arnold 2005).

Опитът в областта на специалната педагогика показа, че социалните истории функционират като образователен и терапевтичен метод за подобряване на социалните умения на хората с аутизъм. Безспорно представляват мощен инструмент, който помага при управление на промените, при подготовката на детето за нови събития и преживявания, както и при преподаването на ново умение или и положително поведение.

Не забравяйте, че целта на социалната история не е промяната на поведенческите реакции, а разбирането им. Предоставяме информация на детето (всичко, което повечето от нас считат за очевидно), то я разбира и след това променя своето поведение.

В заключение, социалните истории, които ще видите на страниците на тази книга, предлагат решения на проблеми, които усложняват живота на децата с аутизъм, и учат как да ги решават. Те са важен инструмент за обучението на тези хора по въпроси, свързани с образование, социални умения и комуникация.

Целта на книгата е да помогне на специалисти по специалната педагогика, както и на родители, да се справят с трудностите на децата с ДПФ и други комуникационни затруднения, за да разберат света около тях по възможно най-добрия начин.

Заради споменатите причини, смисълът на изреченията, които съставляват социалните истории, е частично визуализиран. Умишлено използвах големи главни букви в заглавията на всяка история като напомняне към детето за историята, която се чете всеки път. Структурата на историите следва указанията за писане на Карол Грей и е съгласувана със съветите на Катрин Фахерти.