200 години и повече след смъртта му, поезията на Джон Китс има силата да очарова и да вълнува, оставяйки читателя с чувството за необикновена, много силна среща.

Тази версия на някои от най-представителните му стихотворения, от ранните сонети до произведенията на неговото зрялост, големите оди, се опитва да ни представи отново големия творец, да пренесе на нашия език аромата на неговата поезия - поезия земна, но и ефирна, поезия на сетивата и противоположностите.

Изпитвайки силите си в най-разнообразни поетични жанрове, Китс доказва, че е интелигентен експериментатор и уникален майстор на словото.

В паралелна посока с поезията му, писмата му (писма до приятели, до братята си, до неговите издатели, до любимата му Фани) отварят прозорец към ежедневието и мислите на поета. Осветяват страхове на душа, която е вървяла сред „несигурности и мистерии“, търсейки красотата във всяка нейна форма.

Писмата на Китс (според Елиът, „най-важните, написвани някога от английски поет“) водят направо до сърцевината на творческия процес и я осветяват по най-съществен начин.