Ръсел Жакоби определя социалната амнезия като потискане на спомените от обществото - собственото минало на обществото. В тази книга Жакоби разкрива критичните и исторически концепции, които са станали жертва на динамиката на едно общество, което ги лишава както от тяхното историческо, така и от критично съдържание. Социалната амнезия е усилие да си спомним това, което е вечно загубено под натиска на обществото.

Тя е същевременно критика на настоящите практики и теории в психологията. Новата самооценка на Жакоби има същия остър ръб като самата книга, предлагайки специални прозрения за еволюцията на психологическата теория през последните два десетилетия.

В своето задълбочено, себе-критично ново въведение, Жакоби поддържа, че всяка сериозна оценка на психологията или социологията, или на която и да е дисциплина, трябва да се стреми да раздели политическото от теоретичното. Той обсъжда как през годините след първото издаване на Социална амнезия, обществото е осцилировало между екстремен субективизъм и екстремен обективизъм, които се захранват взаимно и съставляват две форми на социална амнезия: забравяне на миналото и псевдо-историческо съзнание.

Социалната амнезия съдържа силен аргумент за "мислене срещу течението - усилие, което остава толкова спешно, колкото никога досега." Това е важна работа за социолози, психолози и психоаналитици.